NB: Това са впечатленията на Григор. Английската версия на текста е различна, тъй като представлява погледа на Станислав за събитието.

Малък екип на Бегач се изяви на тазгодишната Обиколка и с малко закъснение ще използваме възможността да разкажем за това събитие:

Резултати и постижения:

Станислав финишира за 13:25 при поставена цел от 14:00, като това му е първата Обиколка и второ планинско състезание. Аз го изпуснах някъде преди Ярлово и финиширах за 14:25 при същата поставена цел. Това ми е 4-та Обиколка, като първата е на колело, втората е неусшешна пешеходна, а миналата година финиширах за 16:20. Еленко имаше някакви проблеми с напитките и обувките и стигна до Ярлово.

Първите финиширали при бегачите и колоездачите направиха впечатляващи времена.

Трасе:

Трасето беше без особени изненадани. Трябва да поздравим организаторите за старателната маркировка тази година, която беше в пъти по-добра от предишни години. Тази година отново бягах от Владая до Кладница, което ми поизпи силите. Явно трябва много да се внимава с влагането на енергия в първата половина.

Важно: Въпреки наименованието на състезанието, трасето е между 90 и 92 км. Освен това една от най-тежките отсечки, от Ярлово до Брезите е 13-14км. Казвам тези неща, защото съдиите в Ярлово редовно дават силно оптимистични данни за отсечката и много хора увяхват заради грешна преценка на разстоянието.

Екипировка:

Вече описах с какъв багаж стартирах. Тази година нямах съпорт и всичко съм си носил от началото до края, но във всеки един момент се опитвах да минимизирам теглото, напр. изхвърлих батериите на челника на пункта на Чуйпетлово.

Таблетките на Isostar използвах до Кладница и след Ярлово, като произведох общо 2.5 л исотонична напитка. Таблетките не се различават по съдържание от прахчетата, но са много по-удобни за пренасяне и измерване. От постоянното друсане обаче се бяха поотчупили по краищата.

Енергийните барове на Isostar не бяха впечатляващи. Със същия успех можех да ги заменя с многозърнестите десерти по пунктовете.

Енергийния шот на Isostar беше гаден на вкус, но за човек като мен, който не пие кафе, беше достатъчно силен, за да не изпадна в приспивно настроение около Брезите, както в предни години. Възможно е избяганите километри след Железница да се дължат точно на неговия ефект.

Шапката беше изключително полезна през деня, същото важи и за крема против изгаряне. Подцених обаче протриванията и резултата беше особено грозен и болезнен.

На десния крак получих две пришки, едната от които беше доста болезнена. Не знам дали щях да намаля ефекта, ако си носех резервни чорапи.

Хранене и хидратация:

Тръгнах с две шишета по 0.5 л, като планирах да ми стигнат до Кладница. В последните километри преди пункта усетих жажда, но беше поносима. След това съм се презареждал на всеки пункт, като на място съм изпивал между 200 и 500ml. Сметнах, че съм изпил над 10л течности и бях отслабнал само с 1 кг, което значи, че доста добре съм се хидратирал този път.

Храната ми се състоеше от 3 енергийни бара Isostar, малко солети и желирани бонбони. Беше ми абсолютно достатъчна.

Участници:

Благодаря на Еленко, Станислав и Тодор, с които споделихме различни отсечки от трасето. Разговорите може да пречат на професионалните състезатели, но за мен бяха изключително полезни като начин да се разсея от болките, жегата и разни други дискомфорти.

Тази година участниците бяха рекорден брой както при бегачите, така и при велосипедистите. Без да искам да се конфронтирам с последните, твърдя, че поведението на част от тях представляваше сериозна заплаха за бегачите и за мирното гражданство по обиколната пътека след Железница. Организаторите сериозно трябва да се замислят в тази посока, ако искат да разрастват състезанието в следващите години.

Организация:

С изключение на малката забележка относно сигурността, организаторите се бяха справили много добре. Пунктовете бяха заредени отлично, а хората бяха много ведри и поддръжащи. Идеята със собствените бутилки беше много добра, но трябваше да се подготвят по 1-2 помпи за големите туби с вода, което щеше да направи доливането доста по-ефективно. Може би е хубаво да се предвидят някакви навеси или тенти на финала, тъй като не е особено приятно да финишираш след 14 часа бягане и да не можеш да се скриеш на сянка. Идеята за афтърпартито беше страхотна, въпреки че аз успях да се появя само за половин час.

С две думи събитието продължава да вдига нивото както на резултатите, така и на организацията. Догодина пак!

X